23.7.2021
В невероятният темп на развитие на технологиите, този феноменален технологичен подем на който сме свидетели но и участници на стократно умножаване на изчислителни мощности и скорости, един конкретен компонент прави впечатление със своето бавно и мудно развитие, което фактически се явява ботълнек (от англ. Bottle – шише, Neck – гърло) и ограничава бързодействието на всяка компютърна конфигурация. Процесорът, оперативната памет, различните слотове и стандарти за жична и безжична връзка се усъвършенстват и бързината им се покачва в пъти, и ако образно казано всички компоненти са деца в класната стая, то компонента за който ще си говорим днес е двойкаджията седнал сам на последният чин, който с едната ръка яде C200, а с другата кежуъл си бърка в носа. Ами да, познахте, днес ще си поговорим за твърдият диск, и защо дори да не сте вярващ ви се брои за грях ако лаптопа ви все още е с такъв.
История на твърдият диск
Твърдият диск е въведен в експлоатация за пръв път през далечната 1953 година от пионерите в компютрите, а имено титаните от IBM. По това време компютъра вече разполага с оперативна RAM памет, но скъпите съставни компоненти от които е изградена подтикват създателите към намиране на решение, което е по-евтино за направа от RAM паметта, но е и по-бързо от до тогавашните тромави лентови дискове. Така на бял свят се появява нова информационна йерархия в компютъра, и това е Hard Disk Drive, с годините наложил се просто като HDD. Всяка генерация твърди дискове логично превъзхожда предишната, като първоначалната версия е можело да се ползва само в контролирана, защитена околна среда на дата център, а в последствие твърдите дискове навлизат постепенно във фабрики, офиси и дори частни домове, превръщайки се във вездесъщ компонент от всяка компютърна конфигурация. Минават няколко години, технологията се усъвършенства и вече става достъпна за широката публика, като първият продаден комерсиален твърд диск е през 1957 и е включен като стандартно оборудване към компютър IBM 305 RAMAC, като капацитета му е бил 5 MB, които по това време са били предостатъчни и дори излишно много, тъй като все още е нямало Zamunda. Тук е мястото да отдадем чест и да си припомним невероятният 40% дял от всички произведени машни, които през 1980 година България има в производството на компютри благодарение на спогодбата със Съвета за Икономически Взаимопомощи CMEA (Council of Mutual Economic Assistance). Така на бял свят се появяват 8 битови клонинги на Apple II – Правец 82, Правец 8M, Правец 8A, Правец 8E и Правец 8C, както и значително по-желаните 16 битови клонинги на IBM – Правец 16, Правец 16А, Правец 16H, и вероятно най-успешният от всички Правец 286. За да може да изпълнява този внушителен капацитет в България биват отворени 300 000 работни места, а годишната печалба е възлизала на няколко милиарда.
История на лаптопа
Да бъдат пионери в компютърният свят е запазената марка на IBM от дълги години, като дори първите епъл компютри са вдъхновени именно от IBM, но да не залитваме в тази насока, че ще отървем козите в магичният свят на отхапаната ябълка. IBM са компанията, която създава и пуска в употреба първият комерсиален преносим компютър IBM 5100 през 1975 година. Но не си представяйте все още лаптоп, от съвременна гледна точка създадената тогава електроника все още е по-близо до настолен компютър, отколкото до лаптоп, тъй като в него към момента налични има дъно, процесор, RAM, твърд диск и флопи дисково устройство, но липсва компонента дисплей. През годините с развиването на технологиите и смаляването на микрочиповете, в лаптопа се добавят още компоненти, размерите се смаляват постепенно, а на по-късен етап започва и вграждането на малки, сегментирани, монохромни, дисплеи, чрез които става възможно въвеждането на код без допълнителни аксесоари, докато не стигнем пробива в лаптопите с Apple PowerBook 100 през 1991 г, които най-много се доближават до настоящата съвременна визия на лаптопа. Това обаче по никакъв начин не променя факта, че в Антарктика живеят 21 милиона пингвина, а Малта е населена от 500 хиляди жители, и ако нещо немислимо се случи, и в даден момент пингвините решат да нападнат Малта, то всеки малтиец ще трябва да се отбранява от 42 пингвина едновременно. Което не е никак малко.
Скорoст
Съществуват няколко разновидности на твърдите дискове, разбира се с тях варира и капацитета и скоростта им, но принципа на работа е един и същ при всички тях. Каквото и да направите на компютъра си, той в крайна сметка записва двоичен (бинарен) код като нули и единици. Тази информация се записва на плочи/дискове с тънък магнетизиран слой, които дискове се въртят с 5400 оборота при лаптопите, и 7200 оборота в минута при настолните компютри (съществуват SAS дискове с 10 000 оборота в мин), и четяща глава поставена на малко рамо се движи наляво-надясно (действието силно наподобява въртенето на плоча в грамофон, тъй като принципа е идентичен) с което записва или прочита информацията. Съвременен твърд диск може да има трилион бита на една плоча, като броя плочите в твърд диск варират според капацитета му. Това до някъде дава обяснение за сравнително бавната работа на твърдия диск, като забавянето може да се сведе до един конкретен показател – механичната част. Самият факт, че да се запише и да се прочете информация от диска се изисква механика, която да се движи, ограничава скоростта и трансфера на данни. Освен това, механичното движение консумира не малко електричество, и тъй като говорим за лаптоп заряда му е силно ограничен от капацитета на батерията, която го захранва. Така всяко заспиване и събуждане на лаптопа коства процент от заряда на батерията, заради първичната консумация при стартирането на механиката.
Сигурност
Твърдият диск е свръх непригоден на шокови изтървания, внезапни удари и по-силни вибрации. Затова често в старите лаптопи твърдият диск е поставен на вибрационнo обиращи крачета, силиконови тапички и други, които да намалят възможността за надиране на дисковете. Ако изходим от това, че почти никоя техника не е създадена за да се тормози и удря, все пак изпускане, падане, събаряне и други непредвидени ситуации са напълно възможни. За съжаление заради принципа на работа, заради хилядите обороти с които се върти диска и заради движението на четящата/записваща глава която бяга по него, при евентуален шоков удар по диска е много възможно да се появят микро и не до там микро драскотини, чрез които да настъпи забавяне на работата и да почне да шуми, а дори е възможно да настъпят и необратими щети, които да направят твърдият диск неизползваем. В този случай се намесва изолирането на бадсектори (от англ. Bad – лош) което в по-съвременните твърди дискове се извършва напълно автоматично. Както говори и самото име, изолирането на лоши сектори прави точно това, което си мислите, че прави. Твърдият диск създава най-образно казано карта по която се води. Надрани сектори, или сектори по една или друга причина станали нечетими биват изолирани, и информацията за състоянието им бива записана. Така, когато стигне до зона с лоши сектори твърдият диск няма да губи време в опити да възпроизведе/запише информацията от/върху тях, а ще прескочи лошите зони и ще продължи директно със следващите читави зони. В съвременните твърди дискове с по 500 GB и нагоре място е невъзможно да се усети, но едно време когато дисковете бяха по 2-5GB заради постоянното ограничаване на лоши сектори капацитета им падаше видимо и ставаха осезаемо по-малки.
Решението
Може би вече се питате има ли край тази мъка? Отговорът е да и както вече се досещате се назовава SSD – Solid State Drive. Името идва от това, че в него няма движещи елементи, и затова е Solid. Трансфера на данни става по токопроводими писти, и в крайна сметка бързодействието на компютъра се покачва драматично много. За сравнение трансфер на данни от твърд диск става със скорост между 80 и 160 MB в секунда, но е променлива и варира, докато чрез SSD трансфера стига до 550 MB в секунда, при това тази стойност е постоянна. RAM паметта също няма движещи елементи, няма дискове и четящи глави, има транзистори и кондензатори в рамките на интегрална схема, където с висока скорост се трансферира информация. Или най-образно казано, SSD е по-близко до плочката ви RAM, отколкото до някогашният твърд диск. Точно заради този принцип на работа и липсата на механика, този вид устройство няма нищо против да го изтървете, стига падането да не наруши физическата му цялост. Ако изтървете лаптоп с SSD за основен дял, то вас ще ви заболи повече от него. Ако изобщо има някакви то щетите биха били по корпуса, и евентуално и по дисплея, но нито процесора, нито RAM паметта, нито SSD устройството ви биха имали щети и работата ви може да продължи необезпокоявана.
Друг не малък плюс е, че заради липсата на движещи компоненти и механика, SSD технологията изисква значително по-малко захранване, което пряко влияе на живота на батерията на всяко преносимо устройство, и неимоверно покачва продължителността на работа.
Вероятно е последно по важност, но заради конструкцията си SSD е абсолютно безушмно и значително (до 20 пъти) по лек от HDD, което разбира се води до цялостно по-ниското тегло на крайният продукт.
Цената
Кеф цена няма. И все пак. Технологията е комерсиализирана от вече близо 10-тина години, и съответно освен, че е оптимизирана и значително подобрена, тя вече е значително по-достъпна. В момента в който излязоха SSD дисковете цената им беше около 1,5-2$ на гигабайт. Което ги правеше желани само за определен кръг от хора, основно за професионалисти, за корпорации и за по-заможни ентусиасти. С навлизането и ставането на масова технология, с всички производители и пряка конкуренция, производствените цени паднаха няколко пъти и SSD вече не е само за професионалисти. За сравнение, ако един 120 GB SSD с излизането на технологията би струвал 240$, то в наши дни SSD със същият капацитет ще ви струвал 39 лв, ако е M.2 стандарт, или би ви струвал 45 лв, ако е класически SATA SSD. Разбира се предлагаме и други капацитети и стандарти при SSD, с чиято наличност може да се запознаете тук.
За финал
Разбира се с този пост нямаме за цел да демонизираме технологията на HDD и тя не приключва тук и сега. Целта на поста е да ви запознае с всички предимства и недостатъци на SSD технологията, и защо тя е правилното решение за всеки лаптоп. И тъй като до сега изброихме всички предимства, за да сме обективни е редно да споменем и недостатъците. Добрата новина е, че те не са няколко, а само един единствен. И той е… И неговото име е… Заради това, че SSD е платка и електроника, при евентуално изгаряна на SSD то вие загубвате всичко на него. Внезапно. От раз. Информацията изчезва безвъзмездно и не е възможно да бъде възстановена. За разлика от HDD, който дори да изгори и да откаже да тръгне при вас, все пак в специализран сервиз като нашият можем да ви извлечем и възстановим до 100% от данните на диска.
Решението на проблема с несигурността на носителя SSD се решава благодарение на HDD. Всичко важно, като чувствителна информация, снимки, документи и други, се съхраняват на външен твърд диск, като така имате най-доброто от двата свята – бързодействието на SSD във всекидневието си, и сигурността на HDD за съхранение на важна за вас информация в дългосрочен план.
Назад към "Блог"
