Невронните връзки на забавните спомени

  В деня на всеки от нас се случват толкова много неща, че мозъка ни е принуден да изтласква по-маловажната информация в дълготрайната памет, за да осигури капацитет на краткотрайната памет да поема нова информация. Когато искаме да си спомним някаква информация от миналото, мозъчните връзки се пренареждат и изграждат нови окончания. По тази причина следващия път, когато искате да си спомните за нещо, то е вероятно да си припомните не първоначалното истинско събитие, а това, което сте запомнили последният път в който сте си спомнили за събитието. Казано на простичък език спомените са супер лесно манипулируеми.

  За да не забравим интересни случки покрай сервиза на Технологично.бг и да не позволим да манипулираме спомените си, ще впишем някои от най-забавните събития тук в бордовия дневник.

  Мило дневниче, днес ни върнаха гаранционен принтер
на който тонера маже. Интересното е, че принтера е от реномирана марка, всички части разбира се са оригинални и до сега не сме имали подобен проблем с този модел. Е, стават и такива неща, казваме си. Поправяме принтера и го връщаме към клиента. На другия ден клиента звъни, че има същия проблем. Отново вземаме принтера и отново го поправяме, и го връщаме. На следващия ден клиента вече ядосан обяснява, че отново има същия проблем. При нас вече всички, които имат по-дълга от 3 см коса я скубят в недоумение какво и защо причинява това неудобство. Отново поправяме принтера и обясняваме на клиента, че това не е просто аномалия, а явно някой или нещо причинява затрудненията. На другия ден телефона в сервиза звъни и клиент с благ и мек глас се извинява, и ни обяснява, че току-що е разбрал защо принтера маже. Проблема не бил в нас, а чисто и просто хигиенистката им в края на работния ден както чисти и бърше пода, ей така минавала и принтера със същия мокър парцал, и даже се заигравала по бутоните, за да е чист и дезинфекциран, и готов за работа за утрешния ден.

  Друга интересна ситуация е когато клиент ни върна камери за наблюдение,
защото качеството на картината не отговаря на очакванията му. Разбира се уважаваме искането му и ги приемаме за сервиз. Пускаме камерите и установяваме, че компонентите са напълно изрядни, картината е безупречна, а качеството не отстъпва на никоя камера от този ценови клас. Независимо от всичко заменяме камерите му с други и ги пращаме на същия ден. След два дни отново ни се съобщава, че камерите не снимат добре. Помолваме клиента да прати видео от камерите, за да анализираме проблема. След час на служебната поща пристига очевидно грешното видео. Ама истински грешно. На кадрите се вижда и чува тежка сватба с люта музика, много танци и опиянени хора + няколко твърде интимни момента, през което време гледаме картината зачервени и през пръсти. Правим се, че нищо не сме разбрали и изискваме нови кадри от камерите. В крайна сметка се оказва, че клиента няма нито един източник на светлина и камерите вечер няма какво да заснемат.

  Още една ситуация, която колегите си припомнят с умиление е момента, в който
клиент ни връща принтер за гаранционен сервиз. Господина споделя, че много се притеснява от самозапалване на принтера. Техниците веднага разглабят машината на съставните и части, и почват да замерват токове, и да търсят проблем, и евентуално дефектирала електроника. След детайлната диагностика не откриват нито един проблем и по всичко изглежда, че принтера е в перефктно здраве. За да не се притеснява клиента и, за да уважим мнението му, все пак заменяме принтера му с нов. След ден телефона в сервиза отново звъни и клиента е по-притеснен от всякога. По думите му принтера всеки момент ще се запали. Колегите вкарват целият си професионализъм, за да го успокоят, в екипа имаме и завършил психолог, който прави всичко възможно да разбере кое подтиква клиента към подобни притеснения. Оказва се, че притесненията на господина са абсолютно безпочевни, тъй като е принтирал между 400 и 600 листа за деня и заради непрекъснатата работа на принтера те започнали да излизат горещи.

 Един път се случи да звънне телефона в сервиза и мъж с дрезгав глас да започне да се кара на висок тон за всички несгоди в живота си. Държавата в какво състояние била, пътя пред тях колко е разбит, службите как не си вършат работата, Ковид-кризата колко го мъчела, жена му го ядосвала постоянно, децата не учели добре в училище, колата му се счупила, скарали се със съседи за общата етажна собственост в блока, телевизора му премигвал, прецакала му се ракията, но нищо не го било ядосало толкова много, колкото когато разбрал, че модела лаптоп, който си беше харесал е вече изчерпан. Чувах как клиента не успява да сдържи слюнката си и тя вече е покрила по-голямата част от микрофона на апарата му, дишането му беше учестено като след маратон, думите остри като жило на оса, а изказа груб като петите на дядо ти. Накрая на монолога разкри своите чувства изразяващи се в неистово желание за многократен сексуален контакт с родителското ми тяло, каза никога повече през живота му да не го търсим и затвори. А всъщност той звънна. Толкова смешно ми е ставало само на филм с Джим Кери и мога с ръка на сърцето да кажа, че обичам работата си в Технологично.бг.